На 25 юни 2017 година се навършват 40 години от смъртта на нашия патрон, големия български композитор и музикален общественик акад. Петко Стайнов.

Петко Стайнов е водещата фигура през 30-те и 40-те години на миналия век в усилията на композиторите от неговото поколение за създаването на наш национален музикален стил. Плод на тези усилия са такива негови емблематични за българската музика творби като симфоничната сюита „Тракийски танци”, симфоничната поема „Тракия” и Втората му симфония. Той е създателят на българската хорова балада, която формира самостоятелно жанрово направление в нашето хорово творчество. Автор е и на много прекрасни акапелни хорови песни, които продължават и до днес да красят репертоара на българските хорове.

Изключително ползотворна е и музикално-обществената дейност на Петко Стайнов – несменяем председател на Съюза на народните хорове от 1933 до 1944 г., съосновател през тридесетте години и председател също до 1944 г. на дружеството на българските компонисти „Съвременна музика”, а след тази дата с неотменно присъствие в ръководните органи на Съюза на българските композитори. Години наред възходът на музикалната ни художествена самодейност се свързваше с всеотдайната дейност за нейното развитие на Петко Стайнов.

Композиторът, избран за академик през 1941 година по предложение на Добри Христов, е основател и доживотен директор на Института за музикознание на БАН и със съществен личен принос в развитието на българското музикознание и издирването и съхраняването на музикалния ни фолклор.

Не може да не се отбележат и уникалните измерения на личността на Петко Стайнов. Загубил зрение в ранната детска възраст, изключителната му воля и духовна сила и феноменалната му памет не позволяват на това ужасно нещастие да прерасне в комплекс за малоценност и в жизнена трагедия. Напротив те са го превърнали в импулс за творчество, осъществявано в резултат на един изключително труден творчески процес, в неизчерпаема жажда за знания във всички сфери на живота и изкуството, в постоянен стимул за човечност и благородство, в пословична отзивчивост към всяка човешка нужда.

Нека се преклоним пред светлата му памет и му благодарим за прекрасната музика и примера на човечност и обществена отдаденост, които ни остави в наследство!