40 години от смъртта на композитора акад. Петко Стайнов
На 25 юни 2017 година се навършват 40 години от смъртта на нашия патрон, големия български композитор и музикален общественик акад. Петко Стайнов.
Петко Стайнов е водещата фигура през 30-те и 40-те години на миналия век в усилията на композиторите от неговото поколение за създаването на наш национален музикален стил. Плод на тези усилия са такива негови емблематични за българската музика творби като симфоничната сюита „Тракийски танци”, симфоничната поема „Тракия” и Втората му симфония. Той е създателят на българската хорова балада, която формира самостоятелно жанрово направление в нашето хорово творчество. Автор е и на много прекрасни акапелни хорови песни, които продължават и до днес да красят репертоара на българските хорове.
Изключително ползотворна е и музикално-обществената дейност на Пет¬ко Стайнов – несменяем председател на Съюза на народните хорове от 1933 до 1944 г., съосновател през тридесетте години и председател също до 1944 г. на дружеството на българските компонисти „Съвременна музика”, а след тази дата с неотменно присъствие в ръководните органи на Съ¬юза на българските композитори. Години наред възходът на музикалната ни художествена самодейност се свързваше с всеотдайната дейност за нейното развитие на Петко Стайнов.
Композиторът, избран за академик през 1941 година по предложение на Добри Христов, е основател и доживотен директор на Института за музикознание на БАН и със съществен личен принос в развитието на българското музикознание и издирването и съхраняването на музикалния ни фолклор.
Не може да не се отбележат и уникалните измерения на личността на Петко Стайнов. Загубил зрение в ранната детска възраст, изключителната му воля и духовна сила и феноменалната му памет не позволяват на това ужасно нещастие да прерасне в комплекс за малоценност и в жизнена трагедия. Напротив те са го превърнали в импулс за творчество, осъществявано в резултат на един изключително труден творчески процес, в неизчерпаема жажда за знания във всички сфери на живота и изкуството, в постоянен стимул за човечност и благородство, в пословична отзивчивост към всяка човешка нужда.
Нека се преклоним пред светлата му памет и му благодарим за прекрасната музика и примера на човечност и обществена отдаденост, които ни остави в наследство!
НАПУСНА НИ ПРОФ. Д.ИЗК. АГАПИЯ БАЛАРЕВА (28.03.1929 – 6.04.2017)
Проф. д.изк. Агапия Баларева е изтъкнат музиколог, автор на книги, на множество студии, статии, доклади на национални и международни конференции, посветени на хоровото изпълнителство и творчество, на актуални проблеми на българската музика и музикална култура.
Трудовете на проф. Агапия Баларева, посветени на хоровото дело, са фундаментални за българската наука и култура. В тях променящият се образ на хоровото дело е разгледан като променящ се образ на духовността, на европеизирането и на професионализирането на българина, на легитимирането на неговите културни стремления. Невероятно обемен е материалът, който Агапия Баларева събира, структурира и анализира, за да напише историята на хоровото дело, фокусирало десетилетия наред любовта към музиката.
Проф. д.изк. Агапия Баларева е автор и на книгите: "Емануил Манолов", "Димитър Хаджигеоргиев", "Българското хорово акапелно творчество", "Композиторът Георги Димитров", "Кантатно-ораторният жанр в българската музика", "Хоровото дело в България (от средата на ХІХ век до 1944)". Съставител е на забележителния сборник "Българските музикални дейци и проблемът за националния музикален стил".
Проф. д.изк. Агапия Баларева е дългогодишен сътрудник на акад. Петко Стайнов в Института за музика.
Тя е сред основателите на фондация „Петко Груев Стайнов“. Всеотдайно работи за представянето на неговата музика и културно обществено дело като автор на текстове и редактор на издания.
Дълбоко скърбим. Поклон пред светлата ѝ памет.
Управителен съвет на фондация „Петко Груев Стайнов“